Latest topics
» Гората,преди седмица .
Чет Авг 01, 2013 1:31 pm by Lucy McQueen

»  Двойка на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:26 am by ALPHA.

» Подпис на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:25 am by ALPHA.

» Героиня на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:23 am by ALPHA.

»  РП играч на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:22 am by ALPHA.

»  Герой на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:20 am by ALPHA.

» Герой на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:48 pm by Lucy McQueen

» РП играч на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:21 pm by Jem Volokrine

» Героиня на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:20 pm by Jem Volokrine


Пътеката към града

Go down

Пътеката към града

Писане by ALPHA. on Сря Юли 10, 2013 7:16 am

avatar
ALPHA.

Брой мнения : 232
Join date : 07.07.2013

Вижте профила на потребителя http://wolfsbane.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Пътеката към града

Писане by The illusionist. on Чет Юли 11, 2013 8:01 pm



Може да ме наричат циник (и в по-голяма цялост това да е истина), но предпочитам да се возя евтино. Ето затова, когато пред мен стои дилемата дали да се кача на самолет или по-просто – да се метна на гърба на някое метално чудовище с убийствен дъх, то тогава задължително избирам второто. Ей така профилактично – гледам да не нарушавам обредите си да пътувам на стоп. Така стигнах до Токио, както и до Конго. Не съм виждал по-добър начин за превоз и ако съществуваше възможността да прекосявам океана с кола, то това щеше да е моят първи избор. Но за огромна жалост животът ни учи, че не е фабрика за желания, в която да се мори белобрад старец в червен костюм. А и едва ли някога животът щеше да обърне хода си в тази посока.
Клаксонът на тира изрева за пореден път под острите звуци на германската музика. Татуираният австриец, който ме караше беше готин – тъмни слънчеви очила, отпусната вяло ръка през прозореца, догарящ фас в устата и дрънчащото радио. Щях да запазя спомена за този човек, както и за многото други, които са се смилявали над бедната ми душица по пътищата. А не може да се каже и че си подобрявах положението по някакъв начин с безбройните ми татуировки. Но се намираха хора – подобно на австрийския културист в ляво от мен – които ме взимаха именно заради това. Веднъж един изключително напушен финландски студент ме караше до Берлин. Очите му бяха станали като топки за тенис, щом ме видя в колата си. Думите му бяха „Това е карта към душата ти, човече. Същинска красота.” Лошото беше, че повтори фразата си поне двадесет пъти подред. Изглежда всеки завой, който взимахме, задигаше спомена отпреди минута. Странно наистина... и все пак го помня. Един вид запазвам всички във въображаема папка в главата си. Нещо като албум, в който мога да лепя снимки, пиша, късам, разхвърлям, подреждам, номерирам и т.н.
Ралф, както се казваше шофьорът ми, наби спирачки покрай една отбивка. Дръпна си за последен път от цигарата и я изхвърли през отворения прозорец. През това време аз събрах част от багажа, който бях разпилял около себе си и отворих вратата.
- Danke schön mein Freund! – помахах му докато завиваше. Последното нещо, което видях от Ралф-веселият австрийски почитател на Рамщайн, беше излитащия пакет цигари. Дотътрих се напред и видях, че са неотворени. Благодарско.
Пътят оттук нататък трябваше да продължава към града. Бях изморен. Не бях слагал и залък в устата си от сутринта, единствено в корема ми се мъждееха две кафета от различни бензиностанции по пътя. Запалих една цигара, хвърлих чантите настрани и с един устремен скок се метнах върху тях, ползвайки ги за облегалка и легло едновременно. Ралф караше поне два пъти по-бързо над нормата, но не исках да му правя забележки. Бързите скорости са ми страст. И въпреки това сега имах нужда от кратка почивка преди да продължа. Затворих очи, оставайки с аромата на ябълкови дръвчета и цигарен дим.
avatar
The illusionist.

Брой мнения : 3
Join date : 11.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пътеката към града

Писане by in technicolor; on Чет Юли 11, 2013 8:38 pm

off: it's uhm.. a bit strange?

Хей, живей сякаш ти е за последно!
Това бе мотото, това бе всичко. Какво повече да ти трябва от живота?
Двете момичета се заливаха от смях въргаляйки се в тревата. Първоначално под тях бе имало одеало, но то като че ли бързичко се бе изместило на заден план и сега никой не му обръщаше дори капчица внимание. Не, вместо това двете дупета се бяха заровили в зелената трева, в дивите цветя. Оставяха своя отпечатък върху дивото точно както като че ли бе характерно за всички човешки чеда. Така де, ако не беше сигурно нямаше да има глобално затопляне, расизъм и атомни централи - три от вечните проблеми на планетата и три от нещата които никой не си мърдаше пръста да разреши. Защо ти е да се съобразяваш след като никой няма да последва примера ти?
Живей за момента. Защо ти е безсмъртие? Това са глупости; само настоящето е важно. Не го мисли бъдещето, не мисли за нищо. Действай както искаш и просто бъди себе си - другите пък ако искат да те наричат егоист... то си е техен проблем. Мнението им никога не е нещо важно, нещо ценно.
- Какво ще кажеш за малко шампанско? - едното момиче се отскубна от другото и се върна при раницата си. То бе слабо, дребно, но някак си видимо замесено от жилаво тесто. Имаше си и име, но в момента изобщо не желаеше да има каквото и да е общо с него. Зовеше се както й дойде щом отвори очи рано сутринта и днешното "откритие" бе Сали.
Не приличаше на типична Сали. Не можеше и да е някоя Саманта, Силия, Селби. Дълбоко в себе си щеше да си остане Хана но това другото момиче не го знаеше. За нея бе Сали и с нея се познаваха от колко време? Часове. Чувстваха се като години и в същото време като че ли изобщо просто бяха литнали като броени секунди. Това му е лошото като се забавляваш - времето се превръща в разтегливо понятие което не можеш да контролираш.
Принципно е възможно - има едни такива неща, които хората наричат часовници. С тях си подреден, смешен и леко луд; понякога е забавно, а понякога не.
- Шампанско? Истинско шампанско?
- Естествено.
- червенокоската измъкна бутилката от кожената мешка и гордо я вдигна срещу слънцето. С позлатеният си етикет и завъртян вид си личеше, че е скъпо удоволствие. Тъпакът от който го бе задигнала едва ли би усетил липсата - в домът му се прекаляваше с количеството и качеството. Единствената повредена и скапана вещ бе самият той и Хана добре го бе използвала в своя полза. Страстта й към мекушавите мъже бе особена; те са рядка порода към която трябва да подхождащ внимателно. Малко чар тук, малко там и изтърпиш ли жалките им креватни изпълнения директно си си отворил път към един бездънен портфейл. Шампанското и стотачката си заслужаваха дразнещата гледка на грозното тяло на идиота, на малоумната му психика и на факта че след секса се бе разциврил като малко дете.
Това бе вчера. Вчера е понятие което няма никакво значение защото просто, ами, не е днес. С други думи мислите й се завъртяха около спомена само за момент преди да продължат напред към шампанското и другото момиче. В момента не можеше да си спомни името й, но това се падаха някакви жалки подробности. Важното беше че й харесваше усмивката й и искаше да пътува с нея, просто искаше да отидат някъде. Нямаха дестинация, но това никога не играеше ролята на проблем. Важното бе че бяха заедно и това щеше да продължи докато не намереше нещо по-интересно за правене. Рядко се задържаше за дълго време с едни и същи хора; не можеше да понася еднообразието.
За Хана то бе един подреден ад в който всички знаят кой си, какъв си. Убиваше тръпката да посрещаш новото и да го търсиш в себе си.
avatar
in technicolor;

Брой мнения : 18
Join date : 11.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пътеката към града

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите