Latest topics
» Гората,преди седмица .
Чет Авг 01, 2013 1:31 pm by Lucy McQueen

»  Двойка на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:26 am by ALPHA.

» Подпис на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:25 am by ALPHA.

» Героиня на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:23 am by ALPHA.

»  РП играч на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:22 am by ALPHA.

»  Герой на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:20 am by ALPHA.

» Герой на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:48 pm by Lucy McQueen

» РП играч на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:21 pm by Jem Volokrine

» Героиня на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:20 pm by Jem Volokrine


it started as a dream & ended like smth horrifying.

Go down

it started as a dream & ended like smth horrifying.

Писане by Jem Volokrine on Пон Юли 22, 2013 8:40 pm

22 юли. Пълнолуние.
Наблюдаваше луната. Онази сребриста обла повърхност зад почти прахообразните сиви облаци, която преди две години бе в състояние да изкара всяка рационална мисъл от мозъка му. Същата, която можеше единствено да се радва, че е достатъчно надалеч и че под нейно въздействие бе избил единствено стадо елени и няколко бизона, докато се бореше с лудостта си в изоставена хижа из предградията на Ванкувър. Едва ли имаше човек, който знаеше за този период. За онези три дни, в които Волокрин просто изчезваше от лицето на земята. Постепенно тази хижа остана отново изоставена, защото вече не му бе нужна. Сега можеше да наблюдава тази изкусителка от верандата на наскоро закупената къща преди да захвърли саморъчно навития фас и да го стъпче. Обичайното му занимание преди да си легне.
Не си позволяваше да пуши вътре в къщата. Като цяло искаше да изкорени този вреден навик, който бе придобил в артилерията, но все още срещаше известни трудности. От всички неща, това се явяваше единственото, което го задържаше близко до нормалното човешко съществуване и все още не бе готов да го изтръгне от себе си.
Два след полунощ.
Блукдавата светлина се процеждаше през спуснатите щори. Възможно бе да е преминаваща наблизо кола. Не можеше да прецени. Чувстваше единствено ситните капки пот по челото си и внезапното напрежение в тялото си. Все едно бе сковано и отказваше да помръдне. Възможно ли бе да страда от множество крампи, които нарушаваха съня му? Отваряше и затваряше очи отново и отново. На шестият път усети промяна.
Свежият въздух полюшваше онези кичури коса, които не бяха успели да залепнат по челото му, навлизаше в дробовете му и освежаваше мисълта му. Нещо обаче го възпираше от трезва преценка на обстановката. Макар и в далечината, чуваше ясните ритми на музика. Не нещо естетическо, а по-скоро хаос от тоналности. От онези, които се чуваха по време на хлапашки купони, организирани предимно през летните месеци, когато имаше повече време и винаги нечии родители отсъстваха през уикендите и за няколко дни след това. Явно този път бяха поокъснели.
Джем се насочи към единствената къща на улицата, чиито прозорци все още светеха, несъзнавайки фаталната грешка, която му предстоеше да направи.
Може би пък не бе в състояние да осъзнае...
avatar
Jem Volokrine

Брой мнения : 63
Join date : 12.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите