Гората,преди седмица .

"Новото момиче в града"така ме наричаха хората по улиците когато минавах с куфара.Поне бях си намерила някаква прилична квартира за първо време,а после щях да му мисля.Все пак можеше и да не има след това станеше ли това за което бях дошла всички щеше да се промени.Може би щях да стана "нормална" жена и да работя нещо по-добро от сега и дори може би ще спя спокойно,но това са само предположения и има време за тях.Но тъй като бях пристигнала през ноща не ми се отваряха много възможности за разследвана,а и какво по удачно място от гората.По това време някои върколази обикалят все ще пипна някой от тях.
Както се пазех от ловци тата и знаех как ловуват и бах научила много от тях и знаех перфекно как да хвана някой,дори и да го измъчвам.Облякох черен панталон,черен потник и едни одобни черни ботуши и се запътих към гората.
Тя бе тъмна и зловеща,но това не ме спираше да навлизам по-навътре и да търся следи или може би някой.Тъкмо бях доста навлязла и усетих чуждо присъствие,амвно ще има лов.Забелязах че напознатата фигура на мъж стои като пирон забит в земята затова се приближих.Застанах близо да него огледах го и знаех че е върколак явно е късметлийската мивечер.
-Я какво си имаме тук-казах го с лек сърказъм и започнах да го обикалям като го оглеждах отвсякъде.

Гледах непознатия и се повече се чудех дали и той работи за този който търся.Няма как да го попитам направо но и нямаше да го оставя да мредне оттук докъто не ми каже всичко което искам да знам дори да отнеме цяла нощ.Готова съм да се жертам само и само да постигна целта си.
Докато го оглеждах той спомена че е Алфа и това още повече ме зарадва.Ухилих се лукаво,застанах пред него и казах:
-Майко мила какво си намерих Алфа.Явно уловът е успешен днес.
Но не мина и минута откакто казах това и той пак изтърси поредната простотия от устата си.Да ме бил изпратил до вкъщи,била съм изгубена този явно е както малумен така и сляп.Дали бих се облякла така и подготвила ако не знаех къде отивам.Явно този пич си мислеше че знае всичко и ще ме хване страх от него,но не знаее с какъв злодей си има работа.Впрочем ако много започне да ме дразни ще му видя сметката.Няма да е първият когото убивам.
Осъзнах че доста време само седя и го зяпан а нищо не му казвам затова реших да отговиря на въпроса му и да продължа напред в разговора.
-Първо на първо не съм се изгубила и не ми трябва помощ за да се прибера,благодаря.И второ теб не те касае какво правя посреднощ сама в гората.Но ще трябва ти да ми кажеш какво правиш тук,защото няма да мръднеш докъто не чуя това което искам.-погледнах го с лек злобен поглед.
Спомените винаги нахлуваха в главата ми що се сттигнеще до това да измъквам информащия от Алфи.

Виждах че няма да е лесно да разбера дали е един от тях или не.Затова трябваше да използвам няколко помошника.Затова се наведох и извадих от ботушите си една кама.Насочих я право към гърлото му и казах:
-Сега ще ми кажеш ли?-погледнах го със същия студен поглед както до преди малко.
Това е работа и нетрябва да влагам емоци.Бях научила този урок доста одавна,но по трудния начин затова вече не правех тази грешка.
-Хайде скъпи кажи нещо,няма да те чакам цяла нощ имам и други Алфи за ловене.-злобата и омразата нараствана с всяка моя дума,но се опитвах да запазя самообладание иначе щях да го разкъсам на парчета като диво животно.

Явно тази девойка си мислеше,че ще може да ме подплаши.Студен поглед и наглост,толкова страшно.Даже не ми правеше впечатление колко всъщност сериозна е тя,факт бе,че аз я възприемах с насмешка и нямаше да променя мнението си за нея.Не беше заплаха...
За да покаже превъзходство или за да ме сплаша,тя извади кама от ботуша си,насочвайки я право към гърлото ми и продължи да ме пришпорва,карайки ме да казвам нещо,за което дори не ме е питала.Шизофреничка.
--Хайде скъпи кажи нещо,няма да те чакам цяла нощ имам и други Алфи за ловене.-изсмях се силно,хващайки ръката и'.
-Скъпа,прегледай се,какво искаш да ти кажа,след като не си задала конкретен въпрос.Небето е синьо,а цветята червени...-стиснах китката и' и опрях острието на камата до гърлото си.
-Давай,само едно натискане и никога няма да разбереш,забий острието дълбоко в плътта ми,по-бързо,нямам търпение...-вперих злорад поглед в нея,очаквайки действията и'.

П.П Съжалявам,че е толкова късо,тъкмо се прибирам и съм много изморен.Забавих се понеже заминах набързо,без да знам предварително.

Явно една кама нямаше да го сплаши траба да предприема накакви по-конкретни действия.Докъто държеше ръката ми леко я поместих и го одрах леко,но той започна веднага да кърви.Пусна ръката ми е ме гледаше с един такъв поглед сякаш казваше "само това ли можеш" а това ме ядосваше.
-Въопще не ми е до игрички кажи ми каде ти е глутницата?Ноща е кратка за да избия всички ви ако ти ме бавиш.-гледах го право в очите и стисках зъби едва се здържам да не го разкъсам.