Увеселителеният парк

by **Risch Wojtylia.** Пон Юли 15, 2013 10:00 pm

„Какво правиш?”, бе мисълта, която досадно пулсираше в съзнанието на Ришел в някакъв отчаян опит за привличане на вниманието.
Минаваше седем или пък осем вечерта и беше изненадващо тъмно за това време от годината. Девойчето си проправяше път през насъбралата се тълпа хора с едно полугласно „Извинете” или „Не, благодаря” когато се случеше някой да ù предложи от стоката си.
Добре, може би беше ред на поясненията за изпитаното недоумение, един момент на ретроспекция.
Съвършено просто – проблемът бе там, че Риш ежедневно извървяваше един и същи маршрут до дома си. А този маршрут по една случайност минаваше в близост до увеселителния парк, в резултат на което госпожицата беше съпровождана по пътя към вкъщи от какофония от най-различни звуци, да кажем, хм, всяка проклета вечер. Което доведе до желанието на брюнетката да посети това място и идеята беше колкото нелогична, толкова и… Не, не можеше да се намери дума, която да опише вълнението ù, подобно на онова, което обзема учения или пък изследователя, преди той да направи някакво откритие или респективно – поеме към някоя експедиция.
На Войтиля донякъде ù се струваше налудничаво да се разхожда из сергиите и игралните съоръжения, но след като фигуративно прекрачи прага на увеселителния парк, бе все едно се връщаше назад във времето, когато беше на десет и изгаряше от вълнение, щом се случеше да посети подобно весело местенце. А това, за протокола, се случваше доста рядко, така че сега на практика момичето имаше шанса да изживее недотам изживяното си детство. Какво по-хубаво от това, а?
И с тази позитивна нагласа Ришел се насочи към една от игрите, а после втора и трета… С известна доза изненада откри, че всъщност се наслаждаваше и с лекота се вписваше в картинката на смеещи се младежи с приповдигнато настроение. Впрочем, намираше последното за някак логично според ситуацията – след като се качи на нещо наречено „Центрофуга”, което представляваше летяща в кръг система от кабинки и се движеше с такава скорост, че те залепваше за седалката, на девойчето му се щеше ей така, без причина, да се смее. И да смени тялото си с друго, по възможност, понеже нейното беше прекалено изтръпнало и неподдаващо се на заповеди. Благодаря.
Риш сметна за особено добра идея да се насочи към гигантското по размери виенското колело, където не се налагаха физически усилия и натоварвания, а пък в допълнение можеше и необезпокоявано да се любува от високо на нощния пейзаж от светлинки.
След миг вече седеше на едно от местата, в очакване въртележката да се напълни. Само дето съдбата имаше неочаквани планове…
- Мястото тук до жената е свободно. – рече някакъв глас и преди още Войтиля да го свърже с физиономия, фигурата се бе изпарила в тъмното було на нощта. И само след момент беше заменена от друга такава.
„Мамка му, мамка му, мамка му.”
Висок мъж, който за жалост бе застанал с гръб към светлината, се насочваше към кабината, окупирана от Ришел. Тъмна сянка, нищо повече. Но това май нямаше да остане така още дълго…

by **Drayton;** Вто Юли 16, 2013 9:42 am

Господин Фокс бе събуден от боботещите звуци на тълпата.За жалост, обичайната преграда, която създаваха стените на апратамента му, отсъстваше и той бе принуден да се изправи лице в лице с какафонията в пълната и прелест.Деца, подсакачащи наляво-надясно, мъчейки се да обезглавят родителите си със захарен памук в ръка, майки, притиснали мобилни средства до ушите си, крещейки в опит да надвикат дразнещата симфония от разнообразни шумове, индустриалното поскърцване на несмазани съуръжения, разпръскващи празнични светлини във всички посоки..Господи, намираше се в центъра на панаир.Не, съвсем не метафоричното значение на думата, ама истински напълно действащ панаир с въртележки, веински колела и натрапчив мирис на карамелизирана захар и ром.Всъщност, ромът отсъстваше от типичното уравнение за увеселителен парк и в нашия случай бе нелегално пренесен от Дрейтън.Беше прекалил с кехлибарената спиртна напитка и това бе причината за твърде много неща.Като за начало чувстваше главата си тежка, сякаш някой бе извадил мозъка му и го бе заместил с подрънкваща супа от винтове и гайки.Последствие второ се явяваше раздърпаният му вид, неугледен до степен на сравнение с екстравагантна мода.Ризата му висеше извадена от панталона, разкопчана почти до средата и радваща се на алени оттенъци от червило.Но най-емблематичен бе фактът, че се будеше на пейка, както вече стана ясно, ситуирана в увеселителния парк на Бейкън Хийлс, или иначе казано най-големият кошмар за антисоциалната природа на Дрей.Идваше му в повече и единственото му желание бе да се разкара по възможно най-бързия начин.Слава Богу, добрият му вкус към превозни стредства бе станал причина за закупуването на любимата му вещ-мотор Дукати, модел Монстър, който несъмнено щеше да го отведе у дома за минимален отрязък от време.
-По дяволите.-изказването разцепи въздуха малко след като нашият герой бе успял да се изправи и да стигне до заключението, че не помни къде е паркирал.Всъщност, той не помнеше почти нищо от последните осем до десет часа, но алкохолната склероза бе неговата обичайна диагноза.-По дяволите.
Няколко минути по-късно с присъщата на махмурлията тромавост, той сновеше из дългите редици от хора, опитвайки да се добере до периферията на парка.Задачата му бе саботирана от всичко и всички, в това число дори един връждебно насткроен продавач на хот дог и количката му, но въпреки това господин Фокс успя да достигне до крайната си дестинация само за да се изправи срещу претъпкан паркинг.Сред ръждиви каросерии на стари пикапи се открояваха едва няколко по-нови модела коли, но като цяло картинката бе еднообразно трагична, предоставяща ясен пример какво точно е било модерно из автосалоните три десетилетия назад във времевата линия.Шавролет, застанал рамо до рамо с Форд и никакво Дукати.По дяволите, как се предполагаше, че ще открие безценното си?Заприличал на Ам гъл, той маршируваше умислено из строгине редици на паркинга, докато не стигна до заключението, че му трябва поглед от високо.
Виенското колело!Да, виенското колело щеше да му послужи.
С поободрена от гениалната му идея крачка, той застана пред продавача на билети и издърпа старателно няколко банкноти от потрфейла си.
-Мястото тук до жената е свободно.-бе единственото, което Дрей получи като отговор.
Напълно бе забравил за небрежния си вид, затова дори не си направи труда да затъкне ризата в отреденото и място.Единственото, което стори, бе да се настани срещу брюнетката, да вдигне пръсти сконфузено в някакъв странен поздрав и да забие поглед в нищото.
Колелото се задвижи бавно, придружено от тихо скърцане, което постепенно ескалира в дразнещо стържещ звук.Мисълта, че нещо не бе наред, профуча през главата му и няколко минути по-късно и на значителна надморска височина се прояви и потвърждението на тая славна мисъл.Машината спря лаконичното си движение и потъна в покой, оставяйки собственикът си с дозина невротични подвиквания.
-Здрасти.-Дрейтън се чувстваше длъжен да наруши неловкото мълчание, възцарило се в парализираната кабина и единственото, което му хрумна бе стандартния поздрав.-Да виждаш случайно черен мотор?

by **Risch Wojtylia.** Чет Юли 18, 2013 8:50 pm

Не съди за книгата по корицата ù.
Ароматът на алкохолна напитка удари Ришел, още преди мъжът да се насочи към нея и да заеме посоченото му място. Шокът, породен от фрапантния вид на непознатия, също не закъсня и в известна степен се засили, при вида на следите от червило върху зейналата риза. Девойчето набързо се опита да прикрие изненадата си от чуждия външен вид и в добавка на това се опита да запази и някакво благоприличие като отклони поглед от онова, което предоставяше като гледка разпасаната риза. Това можеше само да я кара да се запита дали няма някакъв по-специален дрескод за увеселителния парк, в който нейните блуза, дънки с подгънати крачоли и кецове просто не се вписваха.
Не съди за проклетата книга по проклетата ù корица.
Лесно беше на приказки, но я иди да го разправяш това на изопнатите до скъсване нерви на Риш. С вид като този, когато не можеше да се прецени дали човек е опиянен от алкохола или е в процес на ликвидирането му от организма си, нямаше как в съзнанието ти да не зазвучат предупредителни сирени. В допълнение, въртележката допринасяше към засилващата се параноя на потърпевшата с едно зловещо скърцане на остаряла машинария, от което вътрешностите ù изтръпваха в агонизираща пародия на вцепенение. Просто прекрасно.
А после колелото просто спря да се върти и без да поглежда, брюнетката можеше да дочуе какво се случва долу. Не вървеше на добре, никак даже. Всички тези дребни детайли се съчетаваха в една картина, взета сякаш от филм на ужасите, където всеки момент се очакваше някаква особено кървава сцена и голяма доза истерично пищене. В резултат, пулсът на девойчето се беше учестил до степен, в която сърцето ù се мъчеше да си пробие път навън и докато се съсредоточаваше над мантрата „Вдишай-издишай, всичко е наред”, нямаше как да не се запита колко скрито от останалите хора, накацали по седалките в другите кабини, щеше да е метаморфозата ù в Голямо Страшно Нещо С Остри Нокти И Зъби. Ако се стигнеше до това, естествено.
Но не, премисли Войтиля след момент, това беше пълна лудост! Хващаше я параноята, а това бе съвсем неоснователно… А дали? След превръщането си, винаги имаше едно на ум, а този тип, седящ срещу нея, направо крещеше „ОПАСНОСТ: ще обрече душата ти на безкрайни мъки от спиртни изпарения. И съществува вероятност да ти лепне някоя венерическа болест. Прочети упътването преди употреба.”
За жалост подобно упътване в момента липсваше, така че единствения останал вариант беше неловкото мълчание… което бе нарушено след броени секунди и остави Ришел с втрещено изражение. Чакай, какво?! Черен мотор, ама той сериозно ли? От устните на брюнетката се откъснаха едва доловими за слуха нечленоразделни звуци на абсолютно объркан от диалога индивид и извърна поглед настрани, докато успее да фокусира паркинга наблизо.
- Едва виждам лицето ти в сумрака, какво остава черен мотор. – отвърна тя, връщайки зеления си поглед върху мъжа. Добре, това може би звучеше грубо, макар че умисълът на Риш далеч не беше враждебното отношение. Но пък имаше известно право – слабото осветление на парка не предоставяше особена утеха за зрението на хората. Е, девойчето може и да имаше някои други преимущества пред масата от присъстващи на това място, но нямаше да се издаде просто така пред напълно непознат. Не и когато пръстите ù барабаняха нервно по собственото ù коляно.

by Sponsored content

Увеселителеният парк

Увеселителеният парк

Re: Увеселителеният парк

Re: Увеселителеният парк

Re: Увеселителеният парк

Re: Увеселителеният парк