Latest topics
» Гората,преди седмица .
Чет Авг 01, 2013 1:31 pm by Lucy McQueen

»  Двойка на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:26 am by ALPHA.

» Подпис на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:25 am by ALPHA.

» Героиня на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:23 am by ALPHA.

»  РП играч на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:22 am by ALPHA.

»  Герой на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:20 am by ALPHA.

» Герой на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:48 pm by Lucy McQueen

» РП играч на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:21 pm by Jem Volokrine

» Героиня на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:20 pm by Jem Volokrine


Центъра на града

Go down

Центъра на града

Писане by ALPHA. on Чет Юли 11, 2013 10:10 am

avatar
ALPHA.

Брой мнения : 232
Join date : 07.07.2013

Вижте профила на потребителя http://wolfsbane.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Jennifer Blake on Чет Юли 11, 2013 5:15 pm

Животът продължаваше в обичайния си ритъм, като за повечето ежедневието не се бе променило кой знае колко.Но за Дженифър то никога нямаше отново да е същото.След това което бе видяла или поне си мислеше, че е видяла, виждането й за живота и за това малко градче се бяха преобърнали на 360 градуса.Вече не знаеше на кого да се довери, дори в какво да вярва.Начинът по който бе живяла до сега не й позволяваше да повярва на учудващите неща на които бе станала свидетел.Разумът й ги отхвърляше, но от друга страна очите й не можеха да се лъжат.Не можеха, нали?Свръхестествени същества нямаше.Те съществуваха само в детските приказки, легендите и митовете, създадени от различни хора, през различно време, които са имали по-изкривен мироглед.Това сега бе 21 век.Но въпреки това...въпреки това...

В момента учителката се намираше седнала в едно от най-приятните кафенета, които бяха разположени в центъра на града.На масата, освен чашата й се намираха и няколко разпилени контролни, които тя проверяваше, макар мислите й да бяха заети с нещо съвсем различно.С някой съвсем различен.Все още мислеше, че някой ден Дерек ще се появи при нея, само за да я убие, понеже знае прекалено много.Нали така правеха във филмите?Но от друга страна бяха изминали достатъчно дни, а нищо такова не се бе случило.Това обаче, вместо да я успокои само увеличи параноята й.По-често се оглеждаше на улицата, проверяваше дали някой не я следи и най-важното, вече избягваше да остава сама в училището.Точно за това и започна да носи тестовете си вкъщи.
Отпивайки глътка от кафето си, задраска с червен химикал поредният глупав отговор на ученик.Може би дори трябваше да се възмути от глупостта, която бе написал, но не направи нищо такова, а спокойно и почти отнесено продължи да проверява останалите въпроси.
avatar
Jennifer Blake

Брой мнения : 45
Join date : 11.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Derek Hale on Чет Юли 11, 2013 6:04 pm

По дяволите!
Не можеше... не можеше да я изкара от главата си. Не, не беше това. Не изцяло. По-скоро не можеше да спре да я усеща, да долавя аромата й около себе си.
Завивките му бяха пропити с Нея, Нея! Нея и него. Те двамата. Заедно.
Само споменът за всичката тази близост го докарваше до една непланирана лудост. Вълчото в него го човъркаше, опитваше се да го завладее изцяло и по този начин да сбъдне първичните си желания. Те бяха прости - да я намери, да я направи отново своя. И може би този път да не я пуска да му се изплъзне ако ще да се наложи да прибегне до крайност.
Господи, звучеше като смахната девица чиято девственост са отнели най-безцеремонно и тя е решила че е влюбена в "извършителя". Беше лепкав, слузест и тотално разнежен. Това не бе от нещата които можеше да толерира в себе си - ами ако някой надушеше че е размекнат като френско сирене? Достойнството му нямаше да го понесе. Просто не можеше да се държи по подобен начин, да иска подобни неща. До сега винаги бе живял по един определен начин и той не включваше спонтанни преследвания на .. учителки.
Дори самата идея бе налудничава, камо ли факта че наистина се случваше. Изобщо не го бе планирал и може би в това се коренеше проблема. Дженифър принципно би била най-нелогичният му избор за партньор, най-неочакваният и може би това го бе привлякло. Може би имаше нуждата от нещо земно, нещо далеч от смахнатият живот който водеше. В нея нямаше нищо от Кейт, нищо което да събуди демоните на миналото.
Да му припомни че всеки опит за привързване към друго същество... свършва отвратително. Пагубно. Вече бе жертвал семейството си заради краткотрайна и нелепа ученическа любов; в резултат години наред просто я бе избягвал и сега...
Не, не беше любов. Това между него и Дженифър бе просто някакви проценти страст и съвсем лек привкус на нормалност. Добре де, последното не бе истина или поне ако искаше да е истина щеше да спре да се появява пред нея ранен и кървав до уши. Все още не бе затънал мащабно и имаше шанс да се измъкне. Просто щеше да прибегне до добрият стар навик - да не я потърси никога повече, да изчезне от живота й. Беше го правил с толкова много други, че рутината му бе до болка позната. В плана обаче прозираше само една дупка и точно тя в момента звучно му удари един голям шамар.
Бийкън хилс е ... малко градче. А кое е лошото на малките градчета? Прекалено е лесно да срещнеш някого, а и всички се познават. Изобщо не можеш да запазиш инкогнито статус особено когато внезапно се заковеш на място защото си усетил познат аромат във въздуха. И понеже точно за този човек бе мислил до преди малко изобщо не беше трудно да забрави всякакви опити за логично поведение и инстинктивно да връхлети в малкото кафене. Няколко от клиентите в близост до вратата го изгледаха с особено недоумение - какъв бе този висок и мургав мъж в кожено палто който толкова шумно е влезнал в помещението? Всъщност не, поправка. Понеже всички се познаваха това трябва да се перефразира в "Какво по дяволите прави Дерек Хейл тук и защо изглежда като пълен идиот?". Мъжът определено не беше на себе си и в изражението му имаше налудничава нотка. Изглеждаше меко казано озадачен от инстинкта да последва миризмата на Дженифър и вълкът в него бурно заскандира по този въпрос. Подтикваше го да се приближи, да я хване за ръката и отведе на място където не бе пълно с толкова много хора. Искаше и да я защитава, но от какво точно? Може би от света като цяло, може би просто му трябваше да се прави на мъжкар.
Не, не можеше да живее така. Понякога да си върколак е една болка в задника която ти пречи да се държиш като нормално човешко същество. Дали жената го бе забелязала? Щеше да е невероятно чудо да пропусне връхлитането му в кафенето; Дерек нямаше чак такъв късмет. Сега какво? Ако я приближеше рискуваше да се покаже хем идиот, хем абсолютен сталкър. След всичкият стрес на който я бе подложил това просто би било черешката на тортата.

_________________
Baby I'm howlin' for you
It's true
I must admit I can't explain
Any of these thoughts racing Through my brain
avatar
Derek Hale

Брой мнения : 113
Join date : 08.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Jennifer Blake on Чет Юли 11, 2013 6:26 pm

Записвайки, доста старателно, мнението си относно току-що провереният тест, заедно с оценката, шумен и стряскаш звук я накара да подскочи.Умът й започна да представя какви ли не страшни картини, всички имащи доста страшен край за нея самата.Но когато в другия край на кафето видя просто Дерек си отдъхна.Или не, това не беше подходящата дума, защото тя не си отдъхна.Може би по-спокойно щеше да приеме това че някой идваше, за да я отвлече, отколкото това.Несъзнателно започна да стиска червения химикал по-силно отколкото бе нужно и в крайна сметка усети лека болка в ръката си, която нарастваше с всяка секунда.Но това сякаш достигаше само до един център на мозъка й, защото другият бе прекалено зает с това да го гледа стреснато и да не знае какво да направи.Сърцето й бе започнало да препуска ужасно силно, а тя просто продължаваше да стои там и да го гледа зяпнало.
В крайна сметка, след като изминаха няколко доста дълги и неловки моменти, тя се отърси и тихо се прокашля.Отпусна пръстите си и химикалката доволна падна на масата, издавайки глух звук.
"Трябва ли да отида при него?" ; "Не, не ставай прекалено глупава, той трябва да дойде при теб." ; "Да, но...странно е и неловко.Какво трябва да направя?"
Подобни мисли се въртяха в главата й докато тя невиждащо гледаше листа пред себе си.Знаеше, че се държеше като тийнейджърка, която се влюбваше за първи път, но...
Чакай малко, тя току-що изрече "влюбваше"!!!Не, не...това не се случваше с нея.Отдавна бе минало времето й за "пеперуди в стомаха щом срещне погледа му".Повече подхождаше на учениците й да изпитват тези чувства, но не и на нея.Бе имала достатъчно мъже в живота си, за да знае кога трябва да остане настрана и да не се поддава на желанията си.
"Малко е късно за това, не мислиш ли?" - обади се доволно съвестта й, подсещайки я за изминалите събития. - "Да беше помислила по-рано."
"О, я майната му!" - помисли си тя, ядосана от всичко това, което се разиграваше напоследък.С няколко движения подреди всички листове и вдигна глава.Той продължаваше да стои там без да прави каквото и да е...и вече наистина беше доста странно и ужасно неловко.
-Дерек...
Името му някак глухо се изплъзна от устните й, докато го наблюдаваше.Какво друго трябваше да каже?Трябваше ли да го повика?Всъщност, той какво правеше тук?Не приличаше на този тип мъже, които ще прекарват половината си ден в кафенето, освен ако...О, той бе влязъл тук заради нея.
Усмихна му се съвсем леко и му посочи с ръка мястото срещу нея, надявайки се да дойде.
avatar
Jennifer Blake

Брой мнения : 45
Join date : 11.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Derek Hale on Чет Юли 11, 2013 7:46 pm

О.
Тя го бе забелязала.
В момента просто искаше да изстене и да подвие опашка; ужасно е да заемаш толкова масивна част от пространството когато просто ти се иска да изчезнеш. Вълчото в него изпротестира че това изобщо не е мъжка постъпка, че не може да бъде толерирано. По дяволите! Дерек прехапа за момент долната си устна и ссъбра вежди. Изглеждаше сърдит, заплашителен и определено никой не би се досетил за вътрешните му дилеми. Маската бе толкова реалистична, толкова истинска - от години я надяваше толкова често, че вече бе по-естествена от естественото му лице. Или всъщност това бе истинският той?
Много неща се бяха променили след пожара. Прекалено много.
Можеше да се обърне и да си тръгне, но не му стискаше. Вместо това се насочи към масата, към стола който му бе предложила Джен. Нямаше да лъже че гласът й бе накарал стомаха му да се свие от вълнение. Беше го накарало да потръпне, да разшири ноздри и да забрави всичко освен нейният аромат. Остави се изцяло на него докато не се оказа завладян изцяло; от там на сетне дори не му се налагаше да контролира крачките. Не, тялото му само се понесе напред, само го затегли към източника. В този момент можеше просто да ослепее и да живее само от обонянието; с него виждаше по-истински, по-качествено. Надушваше притеснението на Дженифър, страхът. Странното любопитство. Може би... не, нямаше да задълбава тази тема подробно. Ако ставаше въпрос за някой друг би нарушил изцяло личното им пространство улавяйки всичко което излъчваха. На нея обаче не му стискаше; предпочиташе да й остави едно уединение, една зона в която да не припарва.
Неловко седна на стола и за кратък момент очите му потърсиха нейните. Погледите им се срещнаха, но какво от това? Не бяха в блудкав любовен филм в който буквално да се разхвърчат искри, да се пусне романтична песен и всичко да е цветя и рози. Не, в тяхната действителност част от дерек бе хладнокръвен убиец, помещението в което се намираха невероятно задушно а за музика се налагаше да търпят гаден поп. Хана Монтана и онези, братята. Нима хората слушаха подобни неща?
Внезапно това го подразни и Дерек извъртя глава. Предпочете да впие поглед през прозореца и да поеме картинката която предлагаха улиците. Имаше хора, хора и отново хора. Нито една миризма която да е на негов себеподобен или на нещо друго - като че ли кармата временно го бе изоставила и му се предлагаше един кротък и спокоен момент.
Прекрасно, наистина прекрасно. Дерек Хейл не знаеше как да борави с тях. Разбираше се със ситуации изискващи да е във вълчата си форма и да се бие на живот и смърт но всичко останало... му бе чуждо. Вече не помнеше какво е да си нормален, да живееш нормално. Как и да помни?
- Беше грешка, че те притесних. Съжалявам... - намръщването му се задълбочи и той хвана ръба на масата с явното намерение да се изправи и наистина да си тръгне. Дженифър заслужаваше нещо по-добро от антисоциален и повреден идиот. А и ако се замесеше сериозно с нея само би я изложил на опасност; глутницата от Алфи ще я елиминира при първа възможност. Беше чудо, че още не бяха надушили следата; реално погледнато все още се водеше мъртъв за тях. Това му бе подарило няколко свободни дни да се регенерира и да си събере малко мислите. За съжаление обаче бе забъркал малка каша с жената седяща срещу него и изобщо не знаеше как да се измъкне.
Реално не искаше. Изобщо не държеше да го прави. Не можеше обаче да остане и не биваше да се привързва. Не, не, не!

_________________
Baby I'm howlin' for you
It's true
I must admit I can't explain
Any of these thoughts racing Through my brain
avatar
Derek Hale

Брой мнения : 113
Join date : 08.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Jennifer Blake on Чет Юли 11, 2013 8:11 pm

-Дерек!
Изрече отново жената, този път по-силно и отчетливо, с много повече твърдост.Адреналинът й даваше сила, която едва ли би имала в друга ситуация.Пресегна се и положи ръката си върху неговата, която стискаше нечовешки ръба на масата.Дори за момент си помисли, че тя ще поддаде, но това, за нейно щастие, не се случи.Нямаше нужда от допълнително привличане на вниманието.И без това на двамата им беше достатъчно трудно.
Не бе предполагала, че дори само плъзвайки пръстите си по кожата му може да изпита това, което чувстваше сега.Сякаш хиляди волтове електричество преминаха из тялото й, причинявайки й някакво парещо чувство в областта на корема й.
-Господи... - изрече тя, секунди преди да отдръпне ръката си и да скрие лицето в ръцете си.Това беше абсурдно!Нереално и ненормално!Ако искаше да опише положението в което се намираше с някой литературен герой, едва ли щеше да успее, защото в момента в главата й нямаше нито една нормална мисъл.Пред затворените й очи, вместо да има мрак, се появяваха отново и отново устните му, тялото му, докосванията му...и това я подлудяваше.Бавно и изгарящо, тя се побъркваше.Една част се срамуваше от нея, от това което преживяваше, а друга...друга загубваше всякакви задръжки и беше готова да му се отдаде отново и отново...
-Това е лудост...лудост е... - тя се разсмя, повдигайки леко глава, за да срещне отново погледа му.Не можеше, а и не искаше да разбере какви мисли се въртяха из главата му, но едно можеше да разбере, ако го беше оставила щеше да избяга ужасно бързо от това място, спасявайки се от всичко това.Та тя самата искаше да направи същото, само че разумът й я спираше.Трябваше да се държи като зрял човек, който е видял достатъчно, за да не се изненадва повече, нали така?
-Съжаляваш ли? - попита го тя с уж нормален тон, сплитайки пръстите на ръцете си. - За...нощта... - поясни след няколко секунди, избягвайки погледа му.Искаше да го попита как е, дали се е възстановил от раните си, но изглеждаше, че нищо му няма...а и й звучеше странно да го пита този въпрос, имайки предвид това което бе станало в онази нощ, затова просто бе решила да го премълчи.
Нямаше си и най-малка идея до къде щеше да изкара разговорът им по този начин.Трябваше да си остане вкъщи и там да провери контролните.Но не...параноята й я привлече на публично място и ето сега...не знаеше как да се измъкне от тази неловка ситуация.А по-лошото беше, че не искаше да се измъква от ситуацията, какво оставаше от него.
avatar
Jennifer Blake

Брой мнения : 45
Join date : 11.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Seth. on Пет Юли 19, 2013 10:45 pm

Нощното небе бе красиво,ала идваше време звездите да паднат,Луната да се скрие в своите покои,а мракът да отстъпи мястото си на светлината,за да се роди нов ден,за да изгрее слънцето и за да могат жалките същества в този град да изпълзят от къщите си,от семействата си,които мразят.Майките водеха децата си,които не можаха да понасят,на училище.Сутрин се разделяха със съпрузите си,престорени целувки,фалшиви усмивки и маски,лъжи и прикрита омраза.Мъжете допиваха на бързо кафето си,завързвайки вратовръзка,с ключове за кола в ръката си.Отиваха в офисите си,където тайно всички се мразеха и отново лъжи,маски и роли.Сякаш нашият живот бе театралната сцена,всички ние сме актьори в представление без антракт,без начало и край,един омагьосан кръг на силуети.Ставахме сутрин и нахлузвахме одеждите,изтъкани от лицемерие,поставяхме прекрасно изваяните от студен порцелан и лъжи маски,обувахме скъпите си обувки и ето ни на,на сцената,където публиката ликова,а фалшивите герои бяха готови да откъснат главата на антипода,на протагониста или на когото падне.Колкото по-жестоки бяхме ние,толкова повече се радваше публиката.И ето го нашият главен герой - аз.Уверено и самодоволно крачех по улиците,разминавах се с жалки човеци и ги съжалявах,съжалявах ги заради факта,как може да си толкова наивни.И аз бях такъв,някога.Както и да е...
Минах покрай едно заведение,където дочух,че продават най-доброто еспресо,какво по-добро от сутрешно кафе за разсънване.Застанах на опашата и се огледах,виждах хора на моята възраст,"яките деца".Погледите им бяха толкова презрителни,огледаха ме от глава до пети,ала за жалост нямаха какво да кажат за моята особа,а имаха ли,нямаше и да се замисля-щях да им съсипя живота,кои са те,че да критикуват мен.Закачих си най-надменната и подигравателна усмивка,поглеждайки ги безразлично.Нямах търпение да се появя в гимназията и да покажа кой ще води парада от сега нататък.След като ми подадоха кафето,хвърлих още един поглед на бъдещите си съученици,платих и се върнах към сутрешната си разходка,докато погледът ми не съзря нещо странно.Една жена.От както дойдох,от както пристигнах в този град,тя беше там - зад ъгъла,минаваше покрай къщата ми,виждах я в заведенията за бързо хранене,в парка,на паркинга,навсякъде. Продължих напред,хвърляйки по един поглед през рамо,за да проследя действията и'.Отбиех ли в уличката,тя минаваше от същото място,минех ли на другия тротоар,тя правеше същото.Странно.
Реших да разбера какво се случва и отбих в една тясна,задънена уличка,заставайки зад ъгъла.Знаех,че ще ме последва.Обичам криеницата.Винаги ми напомня за дивите животни,за хищниците,крият се,дебнат и накрая разкъсват жертвата си.Острите им зъби се впиват дълбоко в кожата им,откъсват големи хапки плът,кръвта им се разлива в устите им,алената течност облива всичко,до което се докосне,като в топла прегръдка и накрая,последният дъх на жертвата излиза през широко отворената уста,посрещайки гибелта си.Изкушавах се,но нямаше как да стане по средата на центъра,където имаше стотици хора.Щях да си навлека неприятности,а и реномето ми щеше да пострада жестоко.
Само щях да и' задам няколко въпроса.В момента любопитството ме човъркаше от вътре.Какво ли правеше тази жена?Знаеше ли с кого си има работа,с кого се забърка?Идиотка...

П.П Съжалявам за бозата и обидата накрая :Д
avatar
Seth.

Брой мнения : 48
Join date : 16.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите