Teen Wolf RPG.
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Latest topics
» Гората,преди седмица .
A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;; Icon_minitimeЧет Авг 01, 2013 1:31 pm by Lucy McQueen

»  Двойка на месец юли
A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;; Icon_minitimeСъб Юли 27, 2013 9:26 am by ALPHA.

» Подпис на месец юли
A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;; Icon_minitimeСъб Юли 27, 2013 9:25 am by ALPHA.

» Героиня на месец юли
A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;; Icon_minitimeСъб Юли 27, 2013 9:23 am by ALPHA.

»  РП играч на месец юли
A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;; Icon_minitimeСъб Юли 27, 2013 9:22 am by ALPHA.

»  Герой на месец юли
A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;; Icon_minitimeСъб Юли 27, 2013 9:20 am by ALPHA.

» Герой на месец юли[номинации]
A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;; Icon_minitimeСря Юли 24, 2013 8:48 pm by Lucy McQueen

» РП играч на месец юли[номинации]
A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;; Icon_minitimeСря Юли 24, 2013 8:21 pm by Jem Volokrine

» Героиня на месец юли[номинации]
A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;; Icon_minitimeСря Юли 24, 2013 8:20 pm by Jem Volokrine


A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;;

2 posters

Go down

A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;; Empty A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;;

Писане by Orion; Чет Юли 11, 2013 6:12 pm

A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;; Tumblr_ltl4br7sE81ql4n1go1_500_large
Четирите колела се движеха в пълен синхрон по калдаръмените участъци от пътя;от време на време протестираха с леко скърцане, но звукът бе напълно неразличим на фона на Ролинг Стоунс и песента „Gimme shelter“, която кънтеше от стерео уредбата.Навън пепелявият здрач бе започнал да преследва склоновете и бавно и полека да ги затулва под тежкото си крило.Нощта буквално пълзеше зад старата каравана, върху чийто волан дремеше Орион.Мъжът тананикаше тихо познатите думи, от време на време не нацелваше текста като в тези нередки мигове спираше за секунда, поглеждаше радиото с укор, като че то нарочно изкривяваше песента, за да го дразни, после пак потъваше в размишленията си и продължаваше да шофира.Стараеше се да не вдига много шум, защото Клоуи спеше тихо върху тясното легло, ситуирано зад гърба му, но беше трудно да държи устата си затворена.Всъщност, колкото и да обичаше да я гледа потънала сред завивките, сега му се искаше прозрачните и клепачи да се надигнат и да дадат път на любопитния и  поглед. Само че не можеше да я събуди.Сърце не му даваше да се провикне „Клоуи, скъпа, отвори очи и ела да играем на асоциации.“Тя заслужаваше своята почивка и той щеше да оплътни въпросното време с подвикване подир Мик Джагър и размишления относно крайната им дестинация.Точно така.Орион не бе решил накъде точно кара;просто намираше за изключително очарователно да се лута из открити и неоткрити от географията пътеки.Искаше да се загуби и се справяше много добре в това си начинание.От дясната му страна се редуваха табели, обозначаващи непонятни обекти и селища и това му докарваше искрена усмивка.Циферблата на таблото препускаше паралелно с изминаните километри и съвсем скоро обозначи внушителна сума, която го накара да намали скоростта и да потърси място за паркиране.Бяха снигнали малко градче, от онези впечетляващи архитектурни съоражения, чиито сгради бяха толкова миниатюрни, като че изскочили от анимационен филм.Паркираните коли наоколо бяха основно пикапи с разбрицана карусерия и белеща се на огромни люспи боя;виждаше се само един супермаркет, останалото бяха спретнати постройки с окосени ливади.Изобщо американска мечта в най-блестящия и вариант.
Орион напусна шофьорското място, хвърли един кратък поглед на спящото момиче, после заключи кемпера и се запридвижва по мокрия асфалт.Алеите бяха пусти, бегло осветени от прегърбени лампи, човешки фигури плуваха далеч на хоризонта, но бяха толкова миниатюрни, че съществуването им бе подложено под съмнение от младия мъж.Най-накрая той достигна целта си, ниската сграда на супермаркета, патриотично оцветена в червено, бяло и синьо, символ на родова принадлежност за всеки американец.Нахълта рязко вътре, което му докара два чифта учудени очи, едните притежание на портиера, чийто бадж го представяше като Клиф, другите на едрата жена зад касата.Той ги подмина с неохота и се насочи към фризера със изстудени напитки.Грабна четири кенчета с бира, акомпанира ги с кашонче плодови десертчета и взе пакет от любимите дъвки на Кло.Това бе всичко, което му трябваше и след кратка размяна на банкноти гордо стискаше хартиената торба с името на супермаркета.Чувство на гордост изпълваше уморения му гръден кош.
Когато се върна при нея, очите и все още бяха затворени, затова се постара да елиминира всякакви потенциални източници на шум.Изрита маратонките си, после остави торбата с покупки на пода.След като се увери, че вратата е заключена се пъхна в леглото при Кло.Пространството бе твърде малко, затова я придърпа върху гърдите си и когато усети, че тя шава, отметна кичур от червеникавите и коси.
-Штт.Спи, Кло.Няма нищо, спи.
Едри кристални капки забарабаниха по металната броня.Навън ръмеше и Орион бе доволен, че караваната бе паркирана.Не обичаше да кара в подобно време.Не и когато със себе си носеше толкова ценен товар.
Orion;
Orion;

Брой мнения : 73
Join date : 11.07.2013

Върнете се в началото Go down

A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;; Empty Re: A good traveler has no fixed plans and is not intent on arriving;;

Писане by Clodagh Чет Юли 11, 2013 7:41 pm

Кло търчеше безцелно из слънчогледовите поля, всячески опитвайки се да избяга от огромния  татуиран жираф, който я преследваше по петите с думите „Спи, Кло. Няма нищо, спи.”
Тя от своя страна, все така притичваща между огромните слънчогледови пити повтаряше, че не иска да спи, а напротив, единственото й желание е да си набере малко царевица. В резултат на което жирафът продължаваше да я гони, разбираемо объркан, понеже наоколо имаше всичко, освен царевица.
Слънцето светеше необяснимо ярко, а безоблачното небе бе придобило толкова син цвят, че на Кло й се зави свят. Всъщност достатъчно, за да падне по очи, внезапно озовавайки се върху страховит бял мечок с изненадващо познати черти.
- Мисля, че е време да ставаш – каза укорително той, ала не способността му да говори бе най-странното в ситуацията. На Клодет й се струваше, че едновременно с бърборенето, мечокът похъркваше фалцетно с горно До, следвайки някоя творба от известните в жанра класици. – Събуждай се или ще ти изхъркам сватбения марш, а ти не искаш да чуваш това!
Мразеше се. Тотално и адски силно.
За бога, вероятно дори се беше разлигавила. Буквално.
Почти осъзнала будното си състояние, Клодет панически посегна да забърше въображаемите си лиги, ала единственото, което ръката й успя да намери бе нечии пръсти, обхванали брадичката й. Неговите пръсти.
Вдигна очи, а това което видя бе едновременно успокояващо и ужасяващо. Кривата му усмивка оповестяваше факта, че нейно глупачество Клодет, почти сигурно се бе разпищяла за жирафи в съня си... пускайки някоя и друга лига.
Стисна очи и се опита да не мисли да убийствения дъх, който имаше след подобен многочасов сън, също както се опита да не мисли да жирафи, лигавене и царевица. Заключи, че да се притисне възможно най-силно в Орион, бе естественото решение, което ако беше избегнато, щеше да причини много срам и зачервени бузи. И лиги. Прекалено много лиги.
- Добро утро – изграчи на края, и разбира се, гласът й не бе могъл да бъде по-ужасяващо дрезгав. Звучеше така, сякаш викаше ятото гарги на гала вечеря под звездите.
Малко хора бяха наясно с обезоръжаващата дезориентация, която Кло притежаваше и която най-често се изразяваше по адрес на времето, мястото и темата на разговор. За неин огромен късмет обаче, именно Орион бе един от тези нещастни души. Вероятно дори бе единственият.
Червенокосата развалина надигна глава, досущ като престаряла костенурка, само за да разбере, че утрото отдавна бе изостанало зад деня, който пък на свой ред бе позволил на вечерта да го изпревари и зареже зад гърба си.
Всъщност нощта бе необичайно мрачна за средата на юли, а симфонията от барабанените звуци на дъждовните капки, допълнена от шуртенето на водата по улука на караваната, отекваше достатъчно зловещо, за да направи обстановката стряскаща.
Кло се прозя широко, секунда след което се протегна, надигайки полубезчувственото си тяло до седнало положение. Надяваше се да не бе спала цяла вечност, както й се струваше, пък и импровизираният им дом за няколко седмици, вече не се движеше, което значеше само едно. Отблъскващият волан нямаше да пречи на Кло да показва обсебващата си любов, тероризирайки Орион, на когото предстоеше именно това. Една страховита доза любов.
- Какво ти се прави? - Клодет почеса червената си глава, вглъбено премисляйки колко време би й отнело да си измие зъбите.
ПП: кратко и бозаво <3

Clodagh
Clodagh

Брой мнения : 127
Join date : 11.07.2013

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите