Latest topics
» Гората,преди седмица .
Чет Авг 01, 2013 1:31 pm by Lucy McQueen

»  Двойка на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:26 am by ALPHA.

» Подпис на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:25 am by ALPHA.

» Героиня на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:23 am by ALPHA.

»  РП играч на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:22 am by ALPHA.

»  Герой на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:20 am by ALPHA.

» Герой на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:48 pm by Lucy McQueen

» РП играч на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:21 pm by Jem Volokrine

» Героиня на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:20 pm by Jem Volokrine


Руините

Предишната тема Следващата тема Go down

Руините

Писане by ALPHA. on Сря Юли 10, 2013 7:19 am

avatar
ALPHA.

Брой мнения : 232
Join date : 07.07.2013

Вижте профила на потребителя http://wolfsbane.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Руините

Писане by Flynn Striker on Нед Юли 14, 2013 4:28 pm

- Виж, изобщо не искам да останеш с впечатлението че имам нещо против теб. Не е така; трябва да ме разбереш. Постави се на мое място за момент, става ли?
Флин очевидно имаше сериозен проблем да намери правилните думи и множеството жестове не му помагаха изобщо. По-скоро го правеха още по-смешен и въздуха около него вонеше на неловкото му психическо състояние. Очевидно се срамуваше че така бе приключила ноща им и сега замазваше кашата с много жалки усилия. Най-лошото беше че не знаеше как трябва да приключи "проблема" и това го поставяше на нокти. С какво си бе заслужил всичко? Това трябваше да е просто неговата приятна петъшна вечер в която да е в компанията на прекрасна млада жена и един куп неизяснени възможности. Клаудия му бе привлякла интереса и с нея наистина можеше да си отпусне душата и да се разприказва. Имаха общи теми, интереси? Странна работа - имаше го онова смешно магнетично привличане което е толкова рядко и почти безценно.
Някъде на средата на първото ястие обаче бяха довтасали неприятностите под формата на някакъв непознат мъж и Клаудия бе изгубила контрол над себе си. След това какво? О, изненада. Жълти очи, дълги нокти и почти на косъм пълна трансформация. Не знаеше дали трябва да се обвинява от самото начало че не се е досетил, че не е разбрал. Никой не е безгрешен, окей? Особено когато е толкова приятно омаян от най-прекрасните тъмни очи които е виждал през последните години и ... бррр. Как можеше да позволява на такива мисли да му прелитат в главата? Усещаше как вътрешно води война на два фронта. Единият бяха убежденията с които родителите му го бяха откърмили: върколаците са лоши, върколаците са чудовища. Убий, за да не бъдеш убит. Стандартното мото за всички ловци - нищо особено различно. Срещу тези идеи се поставяше факта че Кло наистина му бе допаднала и дори сега усещаше привличането. Как може съдбата да го вкарва в подобни каши? Имаше чувството че Бог в момента го тества и това изобщо не му харесваше защото принципно се пишеше атеист и изобщо не вярваше в съществуването му. Дали не бе наказание по този повод? Младият мъж опита с молитва, но думите изобщо не стояха уместно на езика му и това го отказа от опити.
Сигурно бе реагирал прекалено остро на малкото й "изпускане". Да, най-вероятно. Инстинктите му се бяха задвижили и ... аха. Същото. Изобщо не бе виновен за това че още в ресторанта я бе приспал с вълче биле, че я бе изкарал от там и най-безцеремонно извел извън града. Не трябваше да му се търси отговорност и за връзването със сребърни вериги и потенциалното оковаване към една полуразрушена колона. Сега нервно крачеше около пленницата си и недоволно мрънкаше куп безсмислици докато тя идваше в съзнание.
Можеше да я пусне, нали така?
- Ако те пусна най-вероятно ще ме убиеш. - в това бе убеден. Беше й причинил адски много болка въпреки нежеланието да го прави. - Не мога да те оставя така - с други думи ако не те пусна трябва да те убия.
А не искаше, изобщо не искаше. Как да убие това същество, което като изключим факта че може би бе студенокръвен убиец, е абсурдно чаровно и красиво? Почти перфектната жена с която да изживее мечтаният романс и да заживее щастливо. Уви, очевидно не можеше да се надява на подобна благодат.
- Не съм такъв човек, разбираш ли? Прекарвах си страхотно а в следващият момент ти се оказваш върколак и трябва да се направи нещо по въпроса. Знаеш ли колко е ужасно? Не можеш да си представиш колко шоково ми действа цялата тази история - усещам как започва да ме боли стомах а това е лоша новина.
Винаги щом се притеснеше стомахът го свиваше по особено гаден начин и това можеше да продължи с дни. Рекордът му бе седмица агония и ако продължеше да се измъчва относно Кло сигурно ще го надмине.
avatar
Flynn Striker

Брой мнения : 201
Join date : 12.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Руините

Писане by CLAUDIA on Нед Юли 14, 2013 7:30 pm


Мрак. Тъмнина. Не виждаше нищо. Защо по дяволите не вижда нищо?Усети парче плат върху лицето си и с рязко движение го свали. Светлината проникна и раздразни очите й, които все още привикваха към сноповете слънчеви лъчи, достигащи до нея. Леко смъдене, погледът й се премрежи, но улови с периферното си зрение огромно тъмно петно, което представляваше Флин. Забеляза обърканите и напълно безсмислени движения на ръцете, които изглеждаха безцелни и хаотични. Напрегна съзнанието си, зрението й се проясни и петната се превърнаха в ясно очертани предмети, в случая-развалини. Фигурата на мъжа вече бе ярко открояваща се и центъра на вниманието й. Отдели няколко секунди да огледа средата наоколо. Знаеше къде се намират. Изпочупеното канапе, чийто един крак висеше във въздуха немощно, стария изтърбушен диван, чиито слой прах заличаваше ярките цветове на някогашната тапицерия; картина с нащърбена рамка; познатия мирис на нещо изоставено, нещо минало, забравено. А също и на билки. Силният мирис на мента достигна до ноздрите й, а отличното й обоняние успя да регистрира растението въпреки размътените мисли, които сякаш се рееха без посока и показваха съвсем противоположни, несвързани сцени. Чуваше как Флин говори, но не успяваше да различи думите. Бяха поток от жужащи звуци, които минаваха покрай ушите й и злокобната тишина ги поглъщаше. Навлажни устните си, гърлото й бе пресъхнало, но не можеше да поиска вода. Не излизаше звук. Искаше да се махне оттук, но едва сега забеляза сребърните окови около цялото си тяло. Сега като се върнеше назад се учудваше как не ги бе видяла по-рано. Или почувствала. Вече знаеше на какво се дължи видимата й отпадналост-среброто имаше ужасно въздействие върху върколаците. Но защо той ще й причинява болка?Защо е вързана?
Истината нахлу в главата й почти болезнено. Спомените, създалата се ситуация, вечерята, приятния разговор, после той; трансформацията й. Прииждаха като порой, не й оставяха въздух, ръцете й трепереха. Мислите й се подредиха в права, послушна, съвсем рационална редица. Беше си уредила вечеря (а може би среща?) с един тип, който й изглеждаше свестен и се надяваше този път да се забавлява. Общуването между тях преди въпросната среща се изразяваше в две-три реплики, счупена чаша и разлято кафе. И все пак доведе до ресторант, превъзходно френско мею и не дотам приятните емоции, които можеше да си спести, но както винаги неприятностите сами я намираха. Знаеше, че е сериозно, не е просто беля на малко дете, но при все това една част от мозъка й блокираше този прокрадващ се факт, сякаш да я успокои и убеди, че всичко е наред. Но не беше. Той е виновен. Бил Търнър бе отдушникът, причинителят на пороища от гневни изблици и неконтролируема ярост. Повтаряше си, че притежава нужния самоконтрол, но когато видя мазната усмивка върху брадясалото му, белязано от преждевременната старост, лице, нещо в нея прещрака и се превърна в чудовище. Буквално и преносно. Трансформацията бе неизбежна. Не бе подвластна на здравия разум, не и когато спомените просто крещяха „убий го“. Имаше горчиво минало, включващо тази особена персона, която държеше една изоставена кръчма в другия край на града (което намаляваше шансовете да се засекат неволно, както се случи точно онази вечер). Той щеше да я убие, но преди това се опита да я изнасили. Да посегне над нея без да подозира за опасните нокти и остри зъби, които бяха в комплект с измършавялото й тяло (напоследък не се хранеше добре) и черни очи бе просто немислимо. Черна пелена бе паднала пред очите й, заглушавайки ценните съвети и предупредителни импулси, които мозъкът й изпращаше. После не си спомняше нищо. Съмненията бавно се прокрадваха, а погледът й подозрително го измерваше отгоре до долу.
-За какво говориш?
Флин бърбореше несвързано, бързо, не откриваше логика. Щяла да го убие?Но защо?Оказала се върколак?Че той не знаеше ли?Сигурна бе, че го е споменала измежду хилядите разговори и плоски шеги, които се нравеха и на двамата. Вероятно изглеждаше нелепо, окована, объркана. Искаше отговори.
-Мисля, че споменах, че родът ми се състои от космати, огромни вълци. И доколкото още си спомням ти нямаше нищо против. И за какво е цялата дандания. Ти също си върколак. А  и това е просто среща, няма да се женим.
Погледът й вече бе равнодушен. Ситуацията отново бе под нейн контрол, недоразуменията бяха изгладени и изчистени, всичко бе ясно. Тягостното мълчание, което последва обаче, накара сърцето й болезнено да се свие и да се запита „права ли е?“.
-Ти си върколак, нали?
Подозрението се четеше в очите й. Отново тишина.
-Хайде, Флин, отговори ми. Плашиш ме.
avatar
CLAUDIA

Брой мнения : 48
Join date : 13.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Руините

Писане by Flynn Striker on Сря Юли 17, 2013 3:55 pm

off: нямаш никаква идея колко хиляди часа писах тази гняс xD

Просъществува един дълъг момент в който Флин просто я гледаше в очите. Емоциите му бяха смесени, но постепенно започнаха да се избистрят в една единствена посока. Честно казано изобщо не помнеше тя да му е признавала да е върколак; а и да го бе правила не я бе взел на сериозно. Не за пръв път му се случваше да се шегува с подобни неща; много хора го правят. Преди време бе излизал с една очарователна млада дама която му бе твърдяла че мащехата й е истински кръвопиец. Това не значеше че женицата непременно е вампир или нещо подобно. Флин нямаше вина че не е обърнал внимание а и ... чакай, Кло наистина ли си мислеше че той също е върколак?
Добре, ето това изобщо не се връзваше. Тя трябваше да го е надушила още в началото; с обонянието си можеше да разбере кога се е къпал за последно, къде и с какви сапуни и шампоани. До колкото знаеше хората притежават определена миризма която не може да се сбърка каквито и да са обстоятелствата. Лъжеше ли го в момента? Нищо чудно; просто можеше да си представи гласа на баща си който боботи че чудовищата обичат да го правят. Долни предатели и лъжци до последно - едно от много им "красиви" качества.
- Не ме лъжи. - сам се изненада от това че гласът му излезе остър, студен. За момент чертите на лицето му се промениха и станах от притеснени на абсолютно сериозни. Нервното ръкомахане се изпари и мъжът се закова на място. Сега изглеждаше съвсем различен. Имаше нещо чуждо, но то вонеше на логична естественост и нямаше съмнение че мястото му е там.
Беше близо до пленницата, но не прекалено; делеше ги точно толкова разстояние колкото Кло да не може да измине ако опита да се бори срещу веригите. От личен опит Флин знаеше че върколаците са издръжливи и дори в толкова лошо състояние могат да предлагат съпротива; нямаше да рискува излишно. Вече достатъчно му се бе насъбрало за да понесе и спешна нужда от шевове и кръвопреливане. Не виждаше смисъл да увеличава белезите които така или иначе носеше тялото му.
- Знаеш много добре че не съм върколак; не може да не си го надушила. - направи пауза след която продължи с много по-тих глас. - Сигурно си знаела и че съм ловец, нали? Аз съм глупака който се върза на всичко и на който сигурно си се присмивала с чисто удоволствие.
Да, можеше да си го представи. Колко ли се бе забавлявала да си играе с него? В момента се чувстваше достатъчно засегнат за да повярва в това и да не потърси друго обяснение. Веднъж да срещне момиче което да му направи истинско и силно впечатление и да се окаже просто смешна постановка. Трябваше да измъкне от нея информация какво е целяла и към коя глутница спада; какво искаха от него и от семейството му? Носеше фамилията на известен род от ловци и със сигурност в момента с глупостта си бе създал голяма каша. Изкушаваше се да набере номера на майка си и да й разкаже всичко. Знаеше че тя няма да е очарована, но въпреки това би го разбрала. Нямаше никакво съмнение че би предложила и помощ и в момента Флин отчаяно имаше нуждата от нещо такова. Все още знаеше какво да направи, как да постъпи. Ако пренебрегнеше наранената си гордост сигурно би стигнал до някъде, но все още бе прекалено скоро за подобни работи. Първо му трябваха отговори; прекалено много въпроси напираха и се бореха за място в пространството. Един обаче надделяваше над всичко и точно той получи официална гласност.
- Искам само едно нещо да ми кажеш и то ще определи що за съдба те чака. - и други неща щяха да го направят но Флин предпочиташе да звучи по-заплашително в момента и да я накара да се замисли и да изкара наяве истинските си ценности. Време беше да свалят маските. - Целта на сближаването ти с мен беше ли да ме убиеш?
Не сваляше поглед от лицето й готов да види всичко, което можеше да бъде предложено. Дали щеше да отрича? Дали би признала? Имаше ли истина в думите на Флин или нещата стояха по съвсем друг начин? Естествено, че очакваше най-лошото. Не знаеше дали би приел нещо друго, различно. Така го бяха възпитали.
avatar
Flynn Striker

Брой мнения : 201
Join date : 12.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Руините

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите