Latest topics
» Гората,преди седмица .
Чет Авг 01, 2013 1:31 pm by Lucy McQueen

»  Двойка на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:26 am by ALPHA.

» Подпис на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:25 am by ALPHA.

» Героиня на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:23 am by ALPHA.

»  РП играч на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:22 am by ALPHA.

»  Герой на месец юли
Съб Юли 27, 2013 9:20 am by ALPHA.

» Герой на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:48 pm by Lucy McQueen

» РП играч на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:21 pm by Jem Volokrine

» Героиня на месец юли[номинации]
Сря Юли 24, 2013 8:20 pm by Jem Volokrine


bad decisions make good stories, right?

Go down

bad decisions make good stories, right?

Писане by CLAUDIA on Сря Юли 17, 2013 12:44 pm

„Довечера ще се проведе организираното от влиятелния бизнесмен Томас Райли парти с маски. Ще присъстват задоволяващ брой репортери; от доверен източник се разбра, че е вложена огромна сума в подготовката на забавлението, което ще издигне репутацията на господин Райли като богат и щедър мъж.“
Клаудия захвърли вестника на земята и за по-сигурно стъпка статията с босите си крака, чиито току-що лакирани нокти блестяха в бледорозов отенък. Богатите мъже с техните капризи. Или може би не бе просто прищявка, вероятно повлияна от претенциозната жена на Райли, а начин, с който да постигне цел, воден от не дотам благородни мотиви. Парти с маски-звучеше толкова банално, толкова средновековно и все пак, любопитството и женската интуиция, че подобно забавление, удостоено с толкова внимание и камери, не бива да бъде загърбвано и заменено с поредната самотна вечер пред екрана на телевизора с чипс в едната ръка и дистанционно в другата. Рутината на ежедневието бе затъпила авантюристичния й дух и отчаяно се нуждаеше от глътка свеж въздух, от нещо ново, нещо различно, някаква промяна, нещо, което да отличава седмиците една от друга. Когато отвори гардероба си, с надеждата, че ще зърне подходящото нещо, установи, че не притежава нищо освен дънки и тениски. Бе готова да тръгне към неизбежното-обикаляне по магазините, но на другия ден пристигна необичайна пратка-бледорозова рокля, стигаща до средата на бедрата й, нежна и същевременно секси, без презрамки, а също така и маска. На кутията имаше бележка.
„Мисля, че ще ти подхожда. Дано да съм улучил размера. Твой Томас“
Определено го беше улучил. Усещаше нервни спазми.
Не се вълнуваше.
Просто беше нервна.
Таксито я откара до огромна галерия, почти в центъра на Чикаго. Широките прозорци осветяваха цялата улица, а пред входа бе постлан мек, червен килим, който правеше нещата да изглеждат още по-абсурдни и нелепи. Кло едва не се сдържа да се разхили, когато минаваше през вратата, леко пристъпвайки, сякаш притежаваше достатъчно пари, за да си купи хиляда такива червени килима. Отдавна не се бе чувствала толкова женствена. Косата й бе оформена в небрежен кок, а лекият грим подчертаваше младежкото й излъчване. Усмивката й скриваше нервното потреперване на ръцете й или потрепването на долната й устна. Оглеждайки помещението, високият таван, масивните колони, чиниите с изискани ордьоври, усещайки онази приглушена атмосфера, се учуди как въобще бе получила покана. Пристигна преди три дена. Беше оставена на килимчето пред вратата й и бе цяло чудо, че някой не бе решил да я свие. Виждайки своето име, украсено с хиляди заврънкулки, а после и името Томас Райли, нещо в нея потръпна. Преди много време двамата с Том мислеха, че се обичат. Вероятно бе просто тинейджърска любов, която отшумява така бързо, както е и избуяла, но тогава се надяваха, че ще са заедно завинаги. Оказа се, че нито единият, нито другият иска да прекарат живота си-те просто се задушаваха взаимно и решиха, че ще е най-добре да останат приятели. Том постепенно се издигна, докато Кло остана самотна млада жена, със средна заплата, която едва си позволяваше да си купи някоя дреха, какво оставаше за частни партита. Чудеше се какво ли щеше да е, ако все пак бяха останали заедно?Щеше да бъде богата и известна, щеше да играе ролята на домакиня, да бъде негова спътница, да се облича в тези невероятни, копринени тоалети. А щеше ли да бъде щастлива?
Но сега, въпреки всичко, той продължаваше да се грижи за нея. Въпреки че отдавна не бяха говорили или излизали заедно, въпреки че Райли имаше чудесна жена до себе си, той се грижеше за нея. Знаеше, че не може да си позволи тоалет, който да отговаря на стандартите на мероприятието. Защо въобще я бе поканил?Можеше просто да я  пренебрегне, а после да излезе с някое глупаво оправдание, на което тя да повярва. Бе дошла тук по специална негова покана, но бе специален гост. Не бе важна клечка, нито политик, дори не бе жена на важна клечка. Присламчи се към по-голяма тълпа хора и влезе в главното помещение. Светлината бе приглушена, а разговорите тихи.
Трябваше й питие. Гърлото й бе пресъхнало.
Посегна към една от много табли, отрупани с шампанско. Стори й се, че зърна Томас да се приближава към нея, затова рязко се обърна. Чашата, стисната между пръстите й се изплъзна от нервно вълнение, но преди да се строши на парценца върху пода, образува огромно петно върху бялата риза на един господин, ненадейно изскочил пред нея.
Стоеше безмълвно, когато се сети, че трябва да се извини.
-Съжалявам. Не беше нарочно.
Усети как лицето й почервенява и когато мислеше, че нещата не могат да бъдат по-зле, чу познат глас зад гърба си.
-Знаеш как да бъдеш забелязана нали?
avatar
CLAUDIA

Брой мнения : 48
Join date : 13.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: bad decisions make good stories, right?

Писане by Mr. Hayes on Сря Юли 17, 2013 1:11 pm



Вратата на душ кабината се отвори и огромно кълбо пара се изстреля навън от нея, а от пушека се показа голото тяло на Джак. Той застана пред огледалото и докосна нежно кожата си, като провери дали има нужда от бръснене. След като разбра, че няма защо да се тревожи за това закрачи към спалнята си. Озова се пред огледалото. Протегна ръка и взе черната бутилка на своят Хюго Бос. След като развъртя капачката натисна няколко пъти и капките попиха в тялото му. Усети любимият си аромат и остави парфюма на мястото му. След секунда се озова пред гардероба. Отвори го и го огледа. Първо си сложи бельо, а след това започна да покрива стегнатото си тяло с плат. Бяла риза, която беше по-скъпа от часовника му. Обу си черните панталони и навлече черното сако, а за да е пълен комплекта сложи черна вратовръзка и обу черни панталони. Маска. Това беше сложно, но след като прегледах комплекта от тези, които имах си сложих една черна, която да прикрие очите ми. Взех ключовете от колата и излязох от апартамента си. След две минути се намирах в паркинга и натисках копчето за изключване на алармата на ферарито ми. Потеглих и просто излетях по улиците на града. Пуснах си музика и песента на Imagine Dragons ме накара да натисна педала на газта още повече, а дори и да мина на червено.
Пред сградата, в която беше партито всички пристигаха доста бавничко, а аз пристигнах с невероятна скорост, като дори за малко да премажа краката на някакво момче, което приемаше ключове на автомобилите. Слязох от колата и му подхвърлих моите, като му казах:
-Внимавай да не ми я одраскаш! - след като влязох в имението на този Райли се озовах до напитките. Взех си чаша с шампанско, но като усетих че това е по-скоро сок, от колкото алкохол мислех да отида да потърся уиски, когато някаква странна хладина обля тялото ми в областта на стомаха и гърдите. Погледнах надолу и видях, че чисто бялата ми риза е покрита с петно, а едно момиче пред мен ми се извиняваше. Ръката ми премина по петното, но знаех, че вече за нищо не става:
-Няма нищо! - тогава някой я заговори, а аз просто им обърнах гръб и се огледах. Трябваше да намеря тоалетната. Нямаше да издържа толкова дълго с тази риза.


Spoiler:
avatar
Mr. Hayes

Брой мнения : 34
Join date : 16.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: bad decisions make good stories, right?

Писане by CLAUDIA on Сря Юли 17, 2013 7:25 pm

Притежателят на плътния, мъжки глас се отдалечи, вероятно по посока тоалетните. В този момент Клаудия наистина съжали за лошите си маниери и очевидна непохватност, че й идеше да заплаче като малко дете. Макар, че щеше да е твърде унизително, като добавим и катастрофалните последици за лицето й; не беше суета, а просто желание да не се набива на очи сред толкова отбрана и изискана тълпа, която само чака, притаена като хищник, да нападне някоя невинна жертва. Жертвата можеше да се окаже тя, ако се намираше на друго парти, където домакинът не бе бившето й гадже.
-Здравей, Том.
Спомените от колежа я връхлетяха внезапно, остро. Бяха точно онези, които искаше да запази-приятните и леки спомени с дъх на отдавна отминала нежност и страст, пропити с младежка невинност. Имаше забавни истории, които си заслужаваха да бъдат разказани. Романтиката не липсваше във връзката им, но не бе на първо място. И двамата обичаха да се забавляват. Страстта към екстремното ги бе сближила, а впоследствие и още куп общи неща. Надяваше се покрай многото пари, които изкарваше и хилядите отговорности, струпали се изведнъж отгоре му, да не е забравил онази толкова остроумна част от себе си. Кло прокара поглед по цялото му тяло, позовавайки се на представите за него, които имаше преди години. Бяха се появили първите бръчки върху иначе жизненото му лице; бръчки, породени от грижи и тревоги, помисли си. Тялото му бе все така стегнато и поддържано. Естествено глупачке, сега той разполага със собствена фитнес зала. Усмихна му се в отговор, но в гърлото й бе заседнала буца. Не знаеше какво да каже, как да се държи, миналото бе останало зад гърба им. Всички реплики, които й хрумваха, после й се струваха крайно неподходящи. Нервната възбуда бе прераснала в едва ли не страх, че ако проговори ще изтърси нещо крайно не на място и ще развали очарованието на вечерта. Най-добре да не осъществява повече контакт с него поне докато е трезвена.
Обърна се назад, търсейки с очи непознатия, върху когото бе изляла течността от чашата. Искрено съжаляваше за детинската си постъпка и дори се учуди, че не направи сцена и не я накара да се почувства жалка като хлебарка, което повечето от помещението правеха само с един поглед. Сякаш й казваха: мястото ти не е тук, мястото ти не е тук. Може би идването тук не бе добра идея. Най-хубавото бе, че е с маска. Едва сега осъзна, че бледорозово домино закриваше половината й лице. Как всъщност я позна?А, роклята. Вярно. Обърна се отново към Томас, който все още мълчеше и стеснително му се усмихна.
-Извини ме, но трябва да потърся един човек.
Не почака ответна реакция, която може би щеше да се забави повече от нужното и се провря „елегантно“ покрай скупчените хора. Бе сигурна, че е зърнала мъжа от по-рано, но го изгуби от поглед. Защо си правеше труда, не й бе ясно, но нещо я човъркаше отвътре; чувстваше се виновна, но едновременно с това бягаше от неизбежния разговор с Райли. Постъпи грубо като го заряза сам, но го правеше за доброто и на двамата. Щеше да й е благодарен, че го избави от неловките моменти, които щяха да последват. Или може би грешеше. Потокът й от мисли бе прекъснат от силен удар в дясното й рамо. Изохка силно и потърка мястото, пулсиращо от болка. Вдигна поглед нагоре и срещна познато лице.
-Май вече сме квит.
Широка усмивка се разстла на устните й. Цялата ситуация й се струваше комична. Забеляза, че петното го нямаше и въздъхна облекчено. Може би тази вечер щеше да си намери компания, но не бързаше да се радва, че няма да прекара празненството сама до масата с питиета. Вероятно непознатият имаше планове с красивата си годеница или с другите си сексапилни и богати приятели. За пореден път осъзна, че не е част от този свят. Наведе засрамено глава и осъзна, че страните й бяха придобили издайнически червен цвят. Искаше да се махне оттук. Понечи да тръгне, когато нещо я спря.
avatar
CLAUDIA

Брой мнения : 48
Join date : 13.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: bad decisions make good stories, right?

Писане by Mr. Hayes on Сря Юли 17, 2013 8:29 pm

Джон вървеше измежду тълпата, като се провираше между шишковци, пенсионери, примадони и барбита. Накрая намери тоалетната. Влезе в нея. Беше огромна, а огледалото пред него беше просто по-голямо от телевизора в спалнята му. Той протегна ръце и се облегна на мивката. Преглътна тежко и сините му очи срещнаха изражението си отсреща, а после се спуснаха надолу към облеклото му. Ръцете му се отлепиха от мрамора и се насочиха към вратовръзката му. След като я премахната се отърва от сакото си и накрая бавно започна да разкопчава копчетата на ризата. Смачка я на топка и я захвърли в кофата за боклук. Погледна се. Той беше черното патенце на богаташите. Правеше каквото си иска и сега просто щеше да се разхожда без риза, като всички жени щяха да точат лиги по плочките на корема му. Реши да прикрие поне малко, за това сложи сакото си, но го остави разкопчано. Постави вратовръзката на вратът си и закрачи, а щом вратата пред него се отвори някакъв хомосексуалист го огледа, като му се усмихна някак си странно, а Джон просто поклати глава отрицателно и излезе. Точно щеше да се отправи към изхода, но докато минаваше през тълпата рамото му срещна нечие чуждо и чу думите на момичето от преди малко. В балната зала се чуваше звука от стърженето на струните на цигулките и едва долови нежният й глас, но разбра какво имаше в предвид, защото го прочете по устните й, но когато тя сведе глава не можеше да разбере дали говори или не. Ръката му се протегна и я хвана, когато тя тръгна на някъде и каза:
-И ти се чувстваш не на място, нали? - зачака отговор, докато ръката му, която беше свободна сваляше маската му. Щом го направи видя погледите на всички, които го гледаха все едно е убил човек и той се усмихна доволно:
-Да изчезваме от тук? - след което се доближи до момичето и прошепна в ушето й:
-Или може би ще ме удостойте с един танц преди да се разкарам от тук? - и зачака отговора й. Някак си не беше свикнал със такава среда. Ако отидеше на някакво събиране, то щеше да е с много бира, секс и наркотици, а не с шампанско и пенсионери. Стоеше леко разголен, без маска и ухилен, като идиот зад момичето и чакаше отговора й.
avatar
Mr. Hayes

Брой мнения : 34
Join date : 16.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: bad decisions make good stories, right?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите